Здравейте,
Казвам се Теодора и искам да ви
разкажа за нашата вълшебна градинска сватба с моя любим Милен,
която се състоя на 23 август 2014г. Сватбата беше вдъхновена от стиловете vintage, shabby chic и provence. В продължение на няколко месеца
обмислях всички детайли от мечтаната ми сватба. Целта ми беше да я реализирам по начина, по който винаги съм си я представяла – романтична
и непринудена. Мястото на което се спряхме е най-приказното кътче на света - „Ранчото
на Зорничка и Милен”. Намира се в село Орешак, на тихо и
спокойно място - от едната страна е гора, а от другата река. Ранчото се разпростира върху 4,5 дка равна
поляна, оградена с каменен зид и дървена ограда. По средата на поляната има
голяма дървена платформа, която служеше за дансинг. За кетъринга се погрижи
механа „Горски кът”, която се справи блестящо.
Сватбата
ни беше от близо 150 човека. Имаше няколко големи бели шатри около дансинга,
където бяха настанени гостите, а в дъното на поляната беше детския кът. Бяхме ангажирали аниматори, които да
забавляват децата. Имаше обособен сладък кът с различни лакомства върху стар
бял шкаф на моята пра баба. Обособихме и кът за снимки - плат с ретро мотиви за
фон, ретро рамка, старата ни шевна машина Singer и малка черна дъска, на която
всеки можеше да напише послание.
Дърветата украсих с лампички, които допринесоха за романтичната
обстановка. Жест от собствениците бяха
четири чугунени плата, в които запалиха огньове след като се свечери. Пътят
до Ранчото бе обозначен с дървени табелки.
Панделките на столовете и
покривката на нашата маса направих от плат на рози, а тишлайферите - от лен и дантела. Последните довърших нощта преди сватбата. За свещите по масите
разтопих парафин и го излях в малки бурканчета, които декорирах с памучна
дантела, зебло, канап и дървени сърчица с инициалите ни. Подаръчетата за
гостите също бяха свещички, които направихме от пчелни пити и украсихме с лавандула и
панделка от канап. Цветните аранжировки бяха направени в метални кашпи с дантелени елементи и поставени върху книги, които декорирах с декупаж.
Номерата
на масите представляваха гипсови рамки с романтична дизайнерска хартия и
пластмасови цифри. Бутилките за ракия също бяха ретро, украсих ги
с канап и етикет от дантелени салфетки. Старото сандъче на моя пра дядо
превърнах в кутия за подаръци. Автомобилът
ни – Булгаррено, беше семпло украсено с помпони.
Църковния брак се състоя в Троянския манастир „Успение
Богородично”, а гражданския в Национално
изложение на художествените занаяти и изкуствата – Орешак. За манастира не бях предвидила
специална украса, но Изложението украсих в битов стил. Вместо столове за
гостите бях предвидила бали сено, застлани с тензух, а алеята беше очертана с
пънчета, върху които сложих буркани с цветя от градината ни. 
Поканите също бяха наше творение изработено
от крафт хартия и дантелени салфетки. Като приложение бяхме сложили карта с
местоположението на Ранчото и картонче, което гостите да ни върнат с отговор
дали ще присъстват и избор на меню.
Дизайнът на роклята ми харесах в интернет, а за изработката й се доверих на страхотната Радостина Дамянова.
И до днес получаваме поздравления
за прекрасната сватба и вярвам, че когато вложиш нещо от себе си това си личи.
